С порой от думи тихо ме заливат
писмата ти в среднощни часове.
Чета ги и усмихвам се щастливо –
гласът ти настоятелно зове...

Най-светлото в душата ми добива
и форма, и дихание, и цвят.
И вече по-добра и по-красива,
аз идвам и оставам в твоя свят.

Една любов без думите не може –
подслаждат я или вгорчават те.
Мълчанието винаги тревожи –
съмнение в душите ни плете.

Изригвай и със думи ме влудявай –
и камък да съм, пак ще запламтя.
У мен ще се събудят всички дяволи.
Но ти дали ще се пребориш с тях?