Жена – във пълния разцвет,
до него всяка нощ въздиша.
А той прескача тайно плет
и в чуждото легло наднича.

  Че от мерак е пощурял –
по чуждата кокошка-патка;
със своята – ни взел, ни дал–
щом легне, и заспива сладко...

 Не е виновен, може би –
съдбата го благословила:
кръвта му ври, та чак кипи
и всяка чужда му е мила.

Обича всичките подред
и те са луднали по него.
Коя да люби по-напред,
кога и своята да гледа?

Тук има поука и народна мъдрост. Поздравления за това стихотворение, както и за другите, макар че съм чел само десетина.

Извинявай за късния отговор!
Светли празници!