Отстъпва мястото си Лятото –
да го заеме Есента.
Тя носи  в шепите богатства,
заченати от Пролетта.

Дарили своя плод полята,
притихват в нова красота –
феерията на цветята
и на последните листа.

Пристъпва бавно Есента –
тежи й кошницата пълна.
А в пазвата й семена
очакват дъжд, за да покълнат.