Отнякъде дойде – съвсем незнайна.
На гръб понесла тонове вина.
Завинаги изгонена от Рая.
Прокълната, дамгосана жена.

Замерват я със думи – като камъни.
Но тя върви с изправена глава.
Любов раздава – тайна и измамна.
И само рани стават от това.

Нощта безмилостно й взема всичко.
Денят й носи тъжна самота.
Но в своя сън тя истински обича
и влюбена минава през света.