Колко пъти сме били разбивани,разочаровани,смазвани....
Безброй.
След това се изправяме и продължаваме ....
И после пак и пак и пак....
Цикличност ,затворен кръг-като омагьосани сме и затворени.
Има ли смисъл всичко това.
Идва време срещаш някого,живеете заедно,създавате семейство.Имате деца,работите.Всичко е ОК...Щастливи сте.
И в един момент,човека до Вас претърпява инцидент.
И вече го няма....
Оставате сам с децата и спомените си...
Всичко рухва...
Подкрепата,която сте имали толкова време вече я няма...
Сам сте и и ви е все едно.
Събирате се до някъде,защото имате деца и не може да кажеш,че не ти пука за нищо.
И се питаш;Колко пъти ще падаш,и докога ще можеш да се изправяш?
И може би отговора е:Докато дишам и ме има...