Тя е нежна и светла. В косите й бликат слънца.
Като перла безценна на длан я поставяш и галиш.
Със душа я докосваш. И  двете ви луди сърца

  Жена – във пълния разцвет,
до него всяка нощ въздиша.
А той прескача тайно плет

 Далече си, Море, но те измислям
и виждам брегове, вълни и гларуси.
Шума ти чувам  да нашепва истини –

 Разчитам на фаталното различие.
Нали и при магнитите така е? –
Там плюс и минус силно се привличат.

 "Днес още съм тук..."
Ти вечно ще си тук, защото има
във всеки влюбен миг частица вечност.

 Отстъпва мястото си Лятото –
да го заеме Есента.
Тя носи  в шепите богатства,

 Отнякъде дойде – съвсем незнайна.
На гръб понесла тонове вина.
Завинаги изгонена от Рая.