Сред късни слънчогледи скитам сам,
изгубил и посока, и надежда.
Над мен се свеждат тъжни небеса

 Ще остареем заедно със теб.
И времето край нас ще остарява,
но няма да забравя всеки ден

Аз свърших с виртуалната любов.
Които искат, нека да започнат.
Едно небе с един измислен Бог

 
 
 

 Не поглеждай към друга, че много боли.
Аз наяве дори те сънувам –
как изпращаш до нея любовни стрели

Дойдоха тежки времена, Родино.
Чедата ти безпаметни са днес.
Забравиха си корена. "Невинно".